Населени места
Лименас е главният град на Тасос, където акостират и фериботите от континентална Гърция. Населен от близо три хилядолетия, модерният Лименас има около 3000 жители. Разположен е на северния бряг на острова, в потънал в зеленина живописен залив, на около 17 морски мили от Кавала и само на 6 мили от Керамоти, откъдето тръгва най-кратката фериботна линия към Тасос. Лименас, когото туристите наричат Тасос, е построен на мястото на древен град и идвайки тук, човек не само може да се докосне до античността, но и да се наслади на начина, по който тя е вписва в облика на съвременния град.
Близо до пристанището се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V в.пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През
І-ви век сл. н.е. е театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления - главно антични трагедии.
Както сте прочели, от гледна точка на култура тук има да се прави доста. В къщи можеш да гледаш филми и да играеш покер с приятели, но докато си тук, можеш за опиташ цял набор от културни дейности, като например античния театър.
Особен колорит на Лименас придават няколкото тесни улички, спускащи се към пристанището. Изпълнени с малки магазинчета, сладкарници и десетки таверни, те са истински рай за туриста. Южно от Лименас се намира кариера, в която се добива снежнобял мрамор, транспортиран с кораби до всички краища на света.
Внимание: Избягвайте да влизате с кола из лабиринта от тесни улички на Лименас. Освен, че не е добре обозначени със знаци разрешената посока, те са препълнени с безразборно паркирани коли. Ако имате нещастието да закачите накоя от тях, веднага ще бъдете заобиколен от тълпа "свидетели", а собственикът не само, че ще ви обсипе със злобни нападки и обиди по адрес на България, но ще започне да ви изнудва за голяма сума пари и да заплашва с полиция. Въпреки, че навсякъде по света при произшествие с един участник, полиция не трябва да се вика, тук ще ви заплашват с нея, докато най-накрая не си платите. Независимо,, че прехраната на местните изцяло зависи от парите, които харчат тук туристите, те се държат към тях като към натрапници. Нерядко са направо враждебно настроени към чужденците и особено към нас, българите (може би защото преди 60 години са били окупирани от българската войска - кой знае?).
Скала Рачони е малко и тихо селище в североизточната част на острова, където е пристанището на планинското селище Рачони. Скала означава „врата”, но може също да значи „пристанище”. Според легендата, тунели свързвали къщите в селищата, разположени горе, в планината с пристанищата. Тези тунели били строени като защита срещу непрестанните набези на пиратите.
Скала Рачони е разположено върху плодородна почва. Неговите жители изкарват прехраната си чрез отглеждане на маслини, земеделие, рибарство и туризъм.
Скала Прину е второто най-важно пристанище на остров Тасос, след Лименас. Разположено в северозападната част на острова, то е огласяно от крясъка на чайки и гларуси и е пропито от мирис на риба и влажно дърво. Скала Прину обслужва селищата Принос, Мегало Принос и Микрос Принос. Именно тук акостират бързоходните кораби и фериботите, идващи от Кавала. Оттук става и транспортирането на мрамор към всички краища на света.
Скала Сотирас е малко пристанище, намиращо се още по на запад от Скала Принос. Това е „вратата” на селището Сотирас. Както и на повечето други места, селището е построено скрито сред горите, по-високо в планината, за да е по-защитено от пиратите. И тук, както на други места из Тасос, преданията разказват, че местните са стигали до пристанището през специално прокопани тунели.
Скала Калирачис е поредното малко пристанище, където спират само малки моторници и рибарски лодки.
Скала Марион, наричано още Скала Мариес се намира на западния бряг на Тасос, до три малки заливчета в полите на планината. Тук има изградени по-модерни постройки, напомнящи за комплексите по българското Черноморие, т.е. излизащи извън стилистиката на Тасос. Освен от туризма, местните се издържат още от улов на риба.
Лименария (местните го произнасят „Лименаря”) е вторият по големина град на Тасос, след Лименас. Отстои на 42 км на югозапад от него и има около 2000 жители. Всъщност името Лименария не е нищо друго, освен модификация на името Лименас - сякаш за да поскаже, че това градче винаги ще свири втора цигулка. В по-широк смисъл името му означава „по-малкия град”. Лименария е разположен на югозападния бряг на Тасос и е основан от жители на планинското селище Кастро едва през ХІХ в.
Пефкари – разположено в югозападната част на острова, някогашното рибарско селище днес е изцяло отдадено на туризма. Най-малкото селище на острова трудно може да се запомни с нещо друго, освен с малки хотелчета, ресторанти, барове и дискотеки. Множество пинии са разпънали „чадърите” си покрай брега. Плажът е доста приличен с много възможности за активен отдих, включително шнорхелинг и гмуркане. В съседство се намира друго подобно селище – Потос, което също се слави с добрия си плаж.
Теологос – старинно селище, скрито дълбоко в планината, североизточно от Потос. Добре защитено от пиратите, Теологос е било столица на острова през времето на Отоманското владичество. Потънало в зеленина, селото се слави със смоите старинни къщи с високи комини и покриви от каменни плочи. Развалините на набюдателна кула и крепостни стени свидетелстват за основаването на Теологос от гръцки бежанци от Константинопол през ХVІ в.
Женският манастир св. Архангел Михаил е основан в началото на ХІІ в. и се намира източно от Потос, на 3 км западно от Алики - надвиснал ва гигантска скала на стотина метра над морето. Най-голямата му светиня е пирон от разпятието на Христос. От 1974 г. монахините отново се връщат в манастира, който днес има импозантна нова сграда. Посещаван е от хиляди туристи не само заради историческата си и религиозна стойност, но и заради великолепната гледка към морето.
Малкото рибарско селище Алики, може би най-красивото място по бреговете на Тасос, се намира на югоизточния край на острова. Има два залива (единият наречен „залива на русалките”) и малък, но дълбоко вдаден в морето полуостров (известен под името „свещената скала на Тасос”), който ги отделя един от друг. Останките от езически храм и множество сгради датиращи от VІІ в.пр.н.е. показват, че в древността Алики е имало доста повече обитатели, отколкото днес.
Кинира е малко селище в източната част на Тасос. Местността, в която е разположено, е известна още от древността и се споменава в текстове на Херодот като "Кинира". Според преданията, в местността, която днес се нарича "Лутро", на път за Коринт се е изкъпала хетерата Леда. Именно в тази местност на Тасос са се намирали прочутите златни рудници на острова. Има останки от византийски бани, както и от старохристиянска базилика. Близо до Кинира се на намира известният плаж Парадисос.
Скала Потамя се намира на източния бряг на Тасос и е разположено край пристанището на селището Потамя, построено по-високо в планината. Често наричат Скала Потамя с името „Криси Акти” (златен бряг). От другата страна на Потамя се намира селото Криси Амудия, което също означава златен бряг. Двете селища заедно разполагат с хубав плаж (но дълъг по-малко от километър) - може би най-добрия на Тасос, което ги прави най-бързо развиващите се курорти на острова.
Потамя Построено на един планински склон, селището получава името си от малка река, която преминава през селцето. Жителите на града се занимават с туризъм и земеделие. В селото има и музей на Полигнотос Вагис, известен скулптор, награден в Америка. Неговите творби красят днес много музеи.
Панагия е старинно селище в съседство със Потамя, датиращо от около три века. Разходките из нейните криволичещи улички са истинско пътуване във времето. Селището е получило името си от патрона на местната църква Панагия (Св. Богородица), построена през 1832 г. Любопитно е, че в нея се съхранява личното знаме ва Крал Ричард Лъвското сърце. Днес Панагия има по-малко от 1000 жители, но всяка година на 15 август около едноименната църква се стичат хиляди богомолци, за да участват в нощното бдение и във фестивала в чест на големия християнски празник Успение Богородично. По време на църковния празник жените готвят "курбан" в двора на църквата. Любопитно е, че за определен период от време - 1840 – 1845 г. Панагия е била главен град на острова, а местните са секли свои монети. Скътана в планината източно от Лименас, тя грабва с малките си старинни белоснежни къщи с каменни покриви и характерни балкони, с естествените извори на чиста планинска вода. Тесните улички, покрити с плочи и калдъръми и изпъстрени с малки магазинчета, кафенета и таверни придават допълнителен уют и колорит на селището.